ЗАВЕДÈНИЙЦЕ, мн. -ца, ср. Обикн. шег. Умал. от заведение (в 1 знач.). – Сега да отидем да се почерпим... На две крачки има едно заведенийцe, само за хора като нас! А. Наковски, БС, 83. Ресторантът е второто разочарование. Едно нищо и никакво заведенийце с двор-градинка, сбутана между опушените калкани. Б. Райнов, ГН, 70.