ЗАВЕДНЪ̀Ж нареч. Остар. и диал. 1. На един път, наведнъж. – Ах, остави ме да умра по-добре – да се свършат и мъки, и всичко заведнъж. П. Тодоров, Събр. пр II, 414. Само веднъж трябваше тя да се мерне пред очите му и да го пречупи заведнъж! Д. Немиров, Б, 111. Горният понделник доде. Сичко са свърши заведнъж, пръстен и годеж. Ил. Блъсков, ПБ I, 48.
2. Ненадейно, изведнъж. Обикновено Гърбуна изглеждаше хрисим човечец, но когато дохождаше случай да се размърда лакомството му за пари, той заведнъж ставаше съвсем друг. Д. Немиров, Д № 9, 30-31. И заведнъж Младена / обхвана трепет. П. П. Славейков, КП ч. III, 121. – Бре, китката ми! Няма я! Заведнъж му дойде на ума, че тряба да е останала в кафенето, дето седеше. Ил. Блъсков, ПБ III, 85.