ЗАВÈКИ нареч. Остар. Навеки, завинаги. Струваше му се, че животът е завеки отзвучал за него. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 276. Напусто тревожни тръби / сред бранни поляни тръбиха, / надвиснали сенки смириха / завеки царе и раби. Н. Лилиев, Ст 1932, 92.