ЗАВЕНЧА̀ВАМ, -аш, несв.; завенчàя, -àеш и завенчèя, -èеш, мин. св. завенчàх, св., прех. Остар. Увенчавам. В хоризонта се изпречи една величествена планина, която завенчаваха в небето скални зъбести чуки. Ив. Вазов, Съч. ХV, 3. И една от големите заслуги на Величкова е тоя наистина колосален труд, който завенчава Величковата книжовна дейност. К. Величков, ПССъч. I, ХVIII. завенчавам се, завенчая се и завенчея се страд. Тия убоги сгради завенчават се с един дълъг, съборен до половината зид, пак от неспоени камъни. Ив. Вазов, ИСМ, 65.