ЗАВЕРÈН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от заверя като прил. За документ – редовен, което е удостоверено от длъжностно лице чрез подпис и печат. Към трите писма Иванов приложи по един заверен препис от ревизионния акт. Ст. Марков, ДБ, 297. – Болестта болест отваря – казваше той, като представяше редовно заверени медицински. Ст. Поптонев, НСС, 217. // За студентска книжка – подписан и подпечатан, с което се удостоверява редовността на студент през определен семестър. В Университета, преди да запише право, смени няколко факултета, от които пазеше книжки със заверени семестри. Г. Караславов, Т, 9.