ЗАВÈРКА ж. Канц. Заверяване. Разбира се, и за тези разходи имаше оправдателни документи, но те не бяха заверени от председателя и той не успя овреме да му ги поднесе за заверка. Ст. Марков, ДБ, 41. Но тя не съзна, че за това [недоверието] бяха виновни заверката на паспорта и още много други неща. Д. Димов, Т, 407. След първия семестър, когато тя му поднесе книжката си за заверка, той погледна бегло и каза: – Вие два или три пъти отсъствувахте от моите лекции. Защо? Ем. Манов, ДСР, 374. Заверка на пътнически билет. // Подпис, печат и др., с които се удостоверява редовността на някакъв документ. На този лист имаше един препис от акта за основанието на общинската библиотека и заверка от общинското управление. Т. Влайков, РП I, 148.


Източник: Речник на българския език (онлайн)