ЗАВÈТНИК, мн. -ци, м. Юрид. Лице, получило наследство със завет (в 3 знач.). Независимо дали става въпрос за саморъчно или нотариално завещание като придобивно основание, за да бъде годно да направи заветника собственик, завещанието трябва да отговаря на изискванията на Закона за наследството. Л. Тенева и др., ННД [еа].