ЗАВЕТРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; заветрèя, -èеш, мин. св. заветря̀х, прич. мин. св. деят. заветря̀л, -а, -о, мн. заветрèли, св., непрех. За нещо мокро, обикн. дреха – поизсъхвам. Той я [фланелката] свали, избърса се и я хвърли на един храст да изсъхне. Фланелката на храста бе заветряла. Той я облече и му кимна да вървят на обед. Г. Мишев, НЖ, 32-33. Прането беше заветряло и тя го взе, за да го изглади, докато е още влажно.