ЗАВЕЩА̀ВАМ, -аш, несв.; завещàя, -àеш, мин. св. завещàх, св., прех. 1. Със следв. същ. с предл. на или за. Разпореждам (писмено или устно) на кого или в полза на какво да бъде предоставено имуществото ми след смъртта ми. И тъй като нямаше нийде никого, завещал беше част на черквата, част на училището. Й. Йовков, ВАХ, 27. Старият Христакиев започна да разпитва доктор Янакиев какви суми и за какво иска да завещае. Ем. Станев, ИК I и II, 293. На старини феодалният владетел на Карлово се отдръпва в родния си град Коня в Мала Азия, като завещава всичките си недвижими имоти и приходите от тях, .. за издръжка на построената от него джамия. Ив. Унджиев, ВЛ, 21. Хилендарското братство го [Паисий] изпратило да прибере имота на един светогорски монах, който се поминал в Карловци и завещал всичките си вещи и пари на Хилендар. Б. Пенев, НБВ, 48-49.
2. Оставям, по стечение на обстоятелствата, някому нещо в наследство. Ти заедно с наследството ще ми завещаеш и името си, а мене ме е срам от него. Г. Стаматов, Разк. I, 92. Този е последний цар, живял / во благоденствие и мир – и завещал / на синовете си държава всемогъща. П. П. Славейков, КП ч. III, 165. – Тате – каза си той, – ти ми завеща две наследства само: едно пожарище и твоя честен характер. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 103. Що завещаха ни през толкоз векове, / о, Гърцийо, о, Рим, тълпите ви огромни? К. Христов, Кр, 27. И ще предам богу дух като всеки български / поет, / като завещая: на хазяйката някой неизплатен / наем, / и на поколенията – някой и друг вдъхновен ред. Е. Багряна, ЗМ, 75.
3. Поръчвам, повелявам някому да следва след смъртта ми определени норми на поведение, да продължи някаква линия, традиция, от които съм се ръководил. Никой с пръст не ме е закачил, а той да ме удари. Ще го гоня, кай, додето ми падне калпакът, и на децата и на унуките си, кай, ще завещая, ще го гоня до девета рода. Й. Йовков, Ж 1945, 44. И ни завещаха нашите родители да бъдем непрекъснато в движение и да гоним всичко, дето край нас е в движение. Й. Радичков, НВ, 16. Линее нашто поколение, / .. / Стресни се, племе закъсняло! / .. / След теб потомство иде цяло – / какво ще да му завещайш? Ив. Вазов, Съч. II, 71. Да забравя край свой роден, / бащина си мила стряха / и тез, що в мен дух свободен, / дух на борба завещаха! Хр. Ботев, Съч. 1929, 14. завещавам се, завещая се страд. Да ся подарява приживе или да ся завещава по смърт нещо на училището в Габрово, това е станало общ обичай за всички жители в това място. Лет., 1872, 262.