ЗАВЗÈМАМ и ЗАВЗЍМАМ, -аш, несв.; завзèма, -еш, мин. св. завзèх, прич. мин. св. деят. завзèл, прич. мин. страд. завзèт, св., прех. 1. Вземам с бой, с воюване; превземам, завладявам2. Император Андроник ненадейно нападна и завзе подбалканските градове от Тунджа до Черно море. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 113. – Какво става там? – Завзехме немския окоп. – А немците? – Немците офейкаха! П. Вежинов, ЗЧР, 200. От завчера още румънските войски приеха заповед да завземат Калафат, Гюргево и други стратегически крайдунавски позиции. НБ, 1877, бр. 75, 292.
2. Разг. В съчет. с власт, престол. Придобивам, спечелвам след проявено надмощие в борба; вземам, завладявам2. Писарят трепна уплашено и се дръпна на стола си. – Хайде измитай се! – Нощес е обявена революция и народът е завзел властта. Свърши се с твоите господари. Сега общината е наша. П. Здравков, НД, 203. И дойде Сула с народна воля, / властта докопа, завзе престола. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 239.
3. Налагам се в някаква сфера, добивам първостепенна роля, ставам основен фактор в някаква област; завладявам2. Нямаме амбициите да завземаме много голям пазарен дял, но искаме да останем кредитна институция. Банк., 2009, бр. 49 [еа]. Нискотарифните авиокомпании стават все по-предпочитани и за бизнес пътувания, сочи анализ на Европейската асоциация на този вид превозвачи. Според доклада техните полети ще завземат 53 на сто от авиопазара до 2020 г. Класа, 2014, бр. 1712 [еа].
4. Вземам нещо чуждо; присвоявам, заграбвам2. Майка ми ме взе със себе си и ние посадихме половин кофа картофи в двора ѝ, а Марфутка ни гледаше от задния двор, уплашена очевидно, че ѝ завземаме градинката, но не посмя да се дотътри до нас. К, 1990, кн. 6 [еа]. Но когато порасне човек и се срещне с грижите, страданията и безчестията на хората, той настръхва и започва непрекъсната борба с тях, борба до край, до смърт. Особено с тия, които са завзели благата, богатствата в ръцете си. П. Михайлов, МП, 32.
5. Остар. Заемам някакво място, настанявам се някъде. Сичките богатички българи търговци бързаха да завземат своите столове. Ив. Вазов, Съч. VI, 26. Другият, като да си отмъсти, излегна се небрежно и завзе с краката си всичката празна част на седалището. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 9.
6. Остар. Заемам някаква длъжност. То [учителското тяло] дълбоко се наскърби не само защото твърдо вярваше, че той [м-р Кънчев] достойно завзема министерския пост, а и защото е заслужил в голяма степен на общонародните интереси като неуморим деец по учебното дело в Македония. Бълг., 1902, бр. 454, 5. Много от тях [папите] се изкачват по стъпалата на св. Петровия престол, за да слезат по противоположните стъпала в гроба. Някои не успяват нито да го завземат, смъртта ги застига на пътя. К. Величков, ПССъч. III, 96-97. // Заемам определено положение, обикн. в някакъв йерархичен ред. Но благодарение на тукашните родолюбиви граждани – между които първо място завзима г-н Д. Томович, ние подобрихме положението си. НБ, 1876, бр. 57, 223. Той напуща училището и отива да завземе своето място в редовете на българската легия в Белград. К. Величков, ПССъч. VIII, 72. О, доста е бесняло туй азиатско племе / в таз земя прекрасна, която разори, / сега е ред на роба мястото му да завземе, / та щастие най-после и там да се вцари! Ив. Вазов, Съч. I, 38.
7. Остар. Обхващам определено място, пространство; простирам се. Този град [Енидже] завзема полето между езерото Енидже и морето. С. Бобчев, ПОС (превод), 86. Тия мочурливи области завземаха голямо пространство от низините по гърба на Витоша. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 36. След освобождението на отечеството ни от турците лозята у нас завземаха едно пространство, равно на около 1/3 от цялото работно поле или около 1 мил. декара. Хр. Даалиев, ТИА, 9. И тъй в ХVI-то столетие станала Полша едно от най-силните господарства и завзимала пространството от Балтийско до Черно море. Г. Йошев, КВИ (превод), 235.
8. Остар. Книж. За чувство, желание, мисъл – завладявам2, обхващам, обземам. Властолюбието го е завзело вече съвършено, той се мъчи и не може вече да търпи. В. Друмев, И, 26. С една дума, Бориса беше живо завзела идеята за мир и за успех на християнското дело. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 3, 229. Българското в Цариград читалище желае да предаде на грядущите български поколения, като драгоценно възпоминание, това преблагородно и извънредно за нас умствено движение, което от няколко время завзе тъй силно по отечеството ни и градове, и села. Ч, 1870, бр. 1, 5.
9. Прен. Остар. Книж. Вземам отношение към някакъв въпрос, към нещо. Нам се налага мисълта за ролята, която може да завземе Италия по македонския въпрос, особено спрямо домогванията на Австро-Унгария. Пряп., 1903, бр. 8, 1. За положението, което ще завземе Русия към извършеното, различно се говореше, но повече се вярваше, че тя нямаше да подпомогне един преврат, който имаше всичките признаци на една антируска демонстрация. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 216.
10. Остар. Книж. Вземам (в 24 знач.). И чуйте, любезни деца, кое средство изнамери, за да посрещне тази опасност, и от това съдете за ума и великодушието на този герой, който при очевидна смърт беше способен да завземе такива решения. П. Кисимов, ОА I (превод), 64.
11. Остар. Започвам1. И когато народните представители от Демократическата партия в некролога за своя водител са казали, че той беше ран за своето време, трябва да се помни неговата особена любов към селското население и малкото посредници трябва да обяснят това пряко на народа. И тъкмо тогаз, когато числото на тези посредници завзе да нараства, той склопи очи и ни остави едно тежко наследство. Пряп., 1903, бр. 76, 1. завземам се, завзимам се, завзема се страд. Няколко души изпомежду по-флегматичните главатари бяха са събрали сред тълпата на купчинка, за да са съветват кой трябва да отиде от апостолите привременно на някой пункт, кои пътища да са завземат и пр. З. Стоянов, ЗБВ II, 30. От само себе си се разбира, че тия места се много търсеха и почти всички се завземаха с крамоли и бой; защото всякой смяташе за най-първа цел на живота си да залови за себе си място в колата и да го остави на потомството си. ССГ (превод), 3.
ЗАВЗÈМАМ СЕ и ЗАВЗЍМАМ СЕ несв.; завзèма се св., непрех. Остар. и диал. 1. Наемам се, заемам се, залавям се да извърша нещо. За Миладиновци народът е дълбоко убеден, че не са умрели от естествена смърт. Тая вяра е тъй дълбока, щото тоя, който се завземе да я разклати, рискува да бъде смятан едва ли не за някакъв иконоборец. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 354. Той с енергия се завзе с уреждане делото на народното просвещение и прояви много вещина и разумна инициатива. СбЦГМГ, 206. Калчо се завзе да пробива азлъка на черешата. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 75.
2. Съвземам се, възстановявам здравето си. „Давно, божичко, давно се поправи! Света Богородичко, помогни ѝ по-скоро да се завземе и да ѝ се повърне напредното здравице!“ Т. Влайков, Съч. I, 1925, 305. Видях, че здравето ми ся оправи малко по малко и ся завзех. Лет., 1871, 149. Майка ѝ ѝ помагаше вкъщи и в зетовата си къща ся оправи и завзе. Никога не ѝ било така добре. КН 4, 1873, 82.
3. Възстановявам се икономически, след като съм бил западнал; замогвам се. Римляните, като ся завзели от удара, что им докарали галите, пустили ся в кръвопролитна война със самнитяните. Й. Груев, КВИ (превод), 38. Трябва им и тям да си добият имотец. Трябва и те да се завземат. Т. Влайков, Съч. III, 267.
4. Намирам се, появявам се; вземам се. Отде са завзе, севдигим, короджичи! / Пукна с пушка, севдигим, удари ни: / мене удари, севдигим, под крилцето, / тебе удари, севдигим, у сърцето. Нар. пес., СбНУ VI, 78.