ЗАВЍВАМ1, -аш, несв.; завѝя, -ѝеш, мин. св. завѝх, прич. мин. страд. завѝт, св., прех. 1. Започвам да вия1, да усуквам, да оплитам нещо. – Пристегнете ризи златокрайки – завийте венци, че горе вече закършат със сури елени наши посестрими. П. Тодоров, Събр. пр II, 141.
2. В съчет. с хоро, танц и под. Започвам да въртя, да вия, да извивам хоро или танц; залюлявам1, заизвивам. – Който ме обича, нека върви с мен; на селския мегдан ще завием хоро! – рече и потегли. А. Страшимиров, А, 627. – Анке, хоро! (Хващат се, лудо затропват и завиват кръшно хоро). Ц. Церковски, ТЗ, 14. завивам се, завия се страд.
ЗАВЍВАМ СЕ несв.; завѝя се св., непрех. 1. За хоро или танц – започвам да се въртя и извивам. Зави се хоро големо / у Радиното бре село. Нар. пес., СбНУ VII, 27. // За играч на хоро или танцьор – започвам да се въртя и извивам. Залавят се [самодивите] една друга за ръка и вихром се завиват. П. Тодоров, Събр. пр II, 146.
2. Започвам да се вия, да се извивам, да се кърша. Оная тънка, па висока снага, като се завие и закърши – като топола. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 8-9.
3. Започвам да описвам кръгове, като летя; вия се, кръжа. Соколите възлетяха, завиваха се на витло и се качеха все по-високо и по-високо във въздуха. Ц. Гинчев, ГК, 205-206. Завива се сив бел сокол, / та налита да си хване, / да си хване гълъбенце. Нар. пес., СбНУ II, 2.
ЗАВЍВАМ2, -аш, несв.; завѝя, -ѝеш, мин. св. завѝх, прич. мин. страд. завѝт, св. 1. Прех. Покривам някого, нещо със завивка или дреха. По едно време сещам, чергата се дърпа. Завиват ме. Т. Влайков, Пр I, 308. И мама се усмихва. А ние бързо лягаме. Тя ни завива и сяда до мене. Д. Габе, Н, 16. По едно време тя дочу, че Стоян тихо хъркаше. Погледна го, сложи тепсийката на пода и стана. Пристъпи към него и се приведе да го завие по-добре с дрехата. Д. Талев, ПК, 98. Когато Катя завиваше главата си с копринения шарф пред огледалото, видя в него отразен – своя кавалер в танца. М. Грубешлиева, ПП, 19. // За завивка или дреха – метнат съм върху някого, покривам някого. Тежко халище го завиваше чак до гърдите и върху него бяха отпуснати ръцете му. Й. Йовков, Ж 1945, 163.
2. Прех. Увивам от всички страни; опаковам. И Гороломов зафана разпалено да завива в пакет ръкописа си. Ив. Вазов, Съч. ХI, 142. Жената зави хляба в престилката си и затича с все сила. К. Петканов, МЗК, 135. // Увивам нещо около друго; връзвам1, превързвам. Когато младото момиче с една сръчност, придобита навярно от болниците, туряше върху раната памук и след това завиваше около пръста му взетия кой знай отде бинт, Боянов цял тръпнеше от блаженство. Й. Йовков, ПК, 125-126. // Направям нещо, като го загъвам (обикн. цигара). Ръцете му още трепереха и с мъка завиваха цигарата. Й. Йовков, ПК, 152. Никола изважда тютюн, завива цигара и запушва мълчаливо. П. Тодоров, Събр. пр II, 241. Казакът кимна с някакво тъпо безразличие черната си четвъртита глава и като зави нова цигара, запали и тръгна бавно през изораните ниви. Г. Караславов, СИ, 113.
3. Непрех. Изменям посоката на движението си, като правя завой; извивам1, възвивам. Когато дойде запъхтян докрай селото, господин Фратю остави царския път, зави и влезна в село през чорбаджи-Цачовата градина. Ив. Вазов, Съч. VIII, 50. Завивам малко настрана, минуваме по слоговете на няколко ниви и – ето и нашия кукуруз. Т. Влайков, Пр I, 294. Те завиха покрай площада и скоро файтонът започна да подскача по калдъръма на една тясна уличка без тротоари. А. Гуляшки, МТС, 29. – Бре, що ли става чорбата? / Как ли са гладни децата? / Може без стрък мерудия, / чакай назад да завия. СбХ, 186. // За път, пътека, река и под. – изменям посоката си; извивам1. Дълбок път се врязваше между дворовете, завиваше край високи трънени огради и изчезваше зад няколко къщи. К. Петканов, СВ, 14. Шосето завива до малък мост, под който се събират две поточета. К. Константинов, НЗХ, 9. Има една пътека, която започва от Герганин гроб, спуща се и завива надолу из дола. Й. Йовков, Ж 1945, 199-200. Когато дойдохме до един нов рид, видяхме, че гребенът завива на североизток. Ив. Вазов, Съч. ХV, 65. Наистина каналът незабележимо, неусетно завиваше надясно. Д. Спространов, С, 254.
4. Прех. Разг. Завинтвам. Бушоните бяха изгорели. Постави нова жичка и като ги завиваше, в ръцете му изскочи искра. Д. Кисьов, Щ, 441. – Каква работа е нашето? – Завивай и отвивай бурми, слушай как бръмчат електромотори! Кл. Цачев, СШ, 65. Гайката, значи, не е стегната добре! Помъчи се да я завие. Тя леко помръдна. М. Грубешлиева, ПИУ, 89.
5. Прен. Непрех. Променям изцяло или частично идеите, възгледите или поведението си. Не малка част от капиталистите зави надясно и започна кампания срещу работниците, профсъюзите и комунистите. Б. Темков, И, 37. Богдан Филов погледна към министър-председателя, понаведе се към него и рече тихо и доверително, сякаш се страхуваше да не го чуе някой: – Ще трябва да завием, Добри. – Накъде да завием? – Мъничко на запад. Д. Ангелов, ЖС, 585.
6. Прех. Диал. Обръщам встрани или назад (глава); извръщам, възвивам. Може би е оставил чувалите и е дал възможност на противниците да сторят злото. Завил е глава настрана и се е направил, че нищо не вижда. Ст. Даскалов, СЛ, 447. – Разбери едно – не съм ги взел, лев ако съм взел, ръката ми да отсъхне! .. – завие глава и гледа към Балкана. Ст. Даскалов, БМ, 46-47.
7. Прех. Диал. Навивам1 нагоре (обикн. ръкави); засуквам4, запрятам1, запретвам1. Думата тракторист залегна здраво в главата на Благойчо. Оранта завърши тоя ден, а той все завиваше ръкави, пипаше мускулчетата си и гледаше кога ще станат корави, за да може да върти здраво кормилото. Кр. Григоров, Н, 58. Право вкъщи, у Куздови / той се спря, отседна, / мустак зави и навъсен / около погледна. Ив. Вазов, Съч. IV, 89. Веднага се либе зарадува, / хванало либе да се справя, / омесило две бели погачи, / наточило две здравици вино, / завило е свилени ръкави. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 368. – Добра среща, свет Йоване, / ти ме сретна, ти че кърстиш, / ти че кърстиш млада бога. / Свет Йован се зарадува. / Па си зави бели руки / и запретна свилни поли. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 485.
8. Непрех. Диал. Замахвам да ударя. Зави с вилата, та щеше да му извади очите. Н. Геров, РБЯ II, 45. завивам се, завия се I. Страд. от завивам2 в 1, 2, 4, 6 и 7 знач. II. Възвр. от завивам2 в 1 знач. – Момчета, завийте се добре, че таз нощ ще има роса, студено ще е, – говореше чичо Митуш. – Познавам по звездите аз: я как са много, я как трепкат... Й. Йовков, АМГ, 149. На него [дървения одър] спим всички, като се нареждаме от единия до другия край и се завиваме с един общ губер. К. Калчев, ПИЖ, 13. Успокоено се завих презглава и едва чух гласа на майка си. Т. Генов, ДОД, 23. завива се, завие се безл. от завивам2 в 3 знач. Пътят за хижата е в южна посока през поляната. Като се достигне гората, завива се вдясно и по склона се изкачва към билото. М. Гловня и др., Р, 80.
ЗАВЍВАМ СЕ несв.; завѝя се св., непрех. 1. Диал. С предл. около. Увивам се, обвивам се около нещо; вия се. Вила се лоза винена, / вила се, завила се. / Окол огради грошове. Нар. пес., СбВСт, 83. Завил са е зелен бръшлен, / бръшленко ле, мили брайно! / Низ усое, низ присое. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 434. // За буба – затварям се в пашкул. Копринената буба тъкмо се готви за храст, ще вземе да се завива на пашкул (ние викаме на пашкула меунка), а кога се готви за храст, бубата яде повече от кон. Й. Радичков, ББ, 43-44.
2. Диал. За хоро или колона, върволица от хора – въртя се в кръг или се движа с извивки; вия се. Тинка знае, че на голямото хоро, дето се завива всеки празник на широкия мегдан и дето се събират момите и ергенете от цяла горна махала, тя не бива още да ходи. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 188.
3. Остар. Изкривявам се, извивам се. И най-хубавите уста ни омръзват, кога ся кривят и завиват при изричяние някое си чувство. КН, 1873, кн. 5, 12-13.
4. Остар. Навивам се. Часовник мъжки, изящно никелиран, завива се без ключ... 10 лева. Бълг., 1902, бр. 477, 8.
◊ Завивам / завия врат. Диал. Неодобр. Отивам си, без да се грижа за каквото и да е, захвърлям всичко и се махам отнякъде. Ако ѝ е ред да гледа децата, а она ще завие врат и ще тръгне по свои кефове, па още промънка натъртено: който ги е раждал, нека си ги гледа! М. Георгиев, Избр. разк., 61. Завивам / завия на пръста си някого. Диал. Постъпвам с някого както ми е угодно, както желая; разигравам го. – Аз като нея хубава не съм виждал. – За хубост – хубава. – А инак тя би ни завила на пръста си, но не е имала среда. А. Страшимиров, К, 32. Завивам / завия памет (паметта) някому. Диал. Предизвиквам у някого силно чувство на възхищение или обич. Наша Грозда у лицето е такава, че като я погледнеш, снежна грудка да имаш на сърце, че се стопи като от пролетно слънце. Бяло лице, украсено с две вежди, две тънки пиявици, що сърце изпиват и памет завиват. Елин Пелин, Съч. V, 88. Спре се той / и като че се нещо вби в душата му, / зави му памет и сърцето стисна / като приклещен пръст между врати. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 162. И нещо / не чу нататък Бойко; – тез думи / му паметта завиха и сърцето му / незнайна мъка сви. П. П. Славейков, Мис., 1897, кн. 1, 10. Завивам / завия ума на някого. Диал. Правя някой да се влюби силно в мене; увличам по себе си някого. Полянките на много наши загорци са завили ума. П. Тодоров, И I, 91. Завива ми се / завие ми се паметта. Диал. Обхваща ме силно чувство на възхищение или обич. Ах, колко обич в очите ѝ / свети! / .. / Зави се момку памет, свяст изчезна. К. Христов, КР, 45. Завива ми се / завие ми се свят (свяст, памет). Разг. 1. Загубвам равновесие и ми става лошо; прилошава ми. Свят се зави на Божура, нозете ѝ се подкосиха. Й. Йовков, СЛ, 73. А надолу: стръмнина, която се устрелва без препятствия чак в глушината на дълбокия дол. Дори те е страх да се спреш, да не ти се завие свяст. Ст. Станчев, ПЯС, 46. Сърцето ми не знае що е страх от бездна. Никога не ми се завива свят, дори и когато вървя по ръба на най-стръмната и висока скала. Ем. Станев, ПГВ, 117. 2. Слисвам се от работа, неприятности и под. и се чудя какво да предприема. Като видях колко много е занемарена къщата, свят ми се зави. 3. Изпитвам изключително силно чувство от нещо, което ме е изненадало, смаяло. Толкова много неща правят от гума, че ако ги изброя всичките, свят ще ви се завие. Ив. Остриков, ОП, 22. – Всичко е нашо. – Мили! Завива ми се свят от щастие. Г. Стаматов, Разк. II, 149. Де ще е Пенчо? Де се губи? Де е закаран? Свят ѝ се зави. Дойде ѝ на ума пак за убийството и за разбойниците. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 89. Завивам си / завия си края (опашката, света). Разг. Неодобр. Отивам си, без да се грижа за каквото и да е. Той би желал сега да я види тука, да забие ножа си в гърдите и си завие края към планината. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 107. – Нещо трябва да свършим. – Разумява се какво ще е. Да си завиваме краят дорде е време. Да кажем на хората. Да се измъкват към планината. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 292. Ако и ти, жена ми, не щеш да ми помогнеш, тогава ща си завия света нанякъде, да се не чуя, не видя. Ив. Вазов, Съч. IХ, 154. Завивам си / завия си юларя. Диал. Ставам непокорен, не слушам никого, не се подчинявам на никого и върша каквото си искам. Оставил си една жена, завила си сама юларя: ни от дума зема, ни иска от някого да знае. П. Тодоров, Събр. пр II, 127. Завия се, <и се> замая. Само св. Обикн. в мин. св. и със следв. косв. въпрос. Разг. Много съм угрижен, разтревожен от нещо и не мога да се занимавам с нищо друго; слисвам се, стъписвам се. Добичето измуча жално и там си остана. Жената почна да чупи ръце и викна да плаче като за умрял човек. Писнаха и дечицата ми. Завих се и замаях какво да правя. А. Каралийчев, НЗ, 154. Зави се майка, замая – / камък ѝ падна на сърце. Хр. Ботев, Съч. 1929, 33. – Де гиди село Угърчин, / де гиди хора слободни, / света се завил, замаял, / в Угърчин хоро играе. Нар. пес., СбВСт, 263.
ЗАВЍВАМ3, -аш, несв.; завѝя, -ѝеш, мин. св. завѝх, св., непрех. Започвам да вия2. В селото се вдигна писък, олелия до бога. То не стига плачът на жените, ами кучетата лавнаха, завиха. М. Смилова, ДСВ, 19. Едва отворих вратата и сирената зави за отбой. М. Грубешлиева, ПИУ, 277. Разчорлена, с изсъхнали вече очи, тя зави ниско, проточено, като че не плачеше, а пееше. Й. Йовков, ЖС, 179. Заудряха тъпани, завиха зурли. Д. Спространов, С, 353. А зимната буря им сякаш приглася, / бучи и завива страхотно в нощта. П. К. Яворов, Съч. I, 59.
◊ Завивам / завия <като> на умряло. Разг. Много силно, сърцераздирателно заплаквам, обикн. при неочаквано сполетяло ме нещастие. На Стана ѝ идваше да завие като на умряло, да зареве с глас до небето. Кр. Григоров, ТГ, 78.