ЗАВЍВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от завивам2 и от завивам се. Ванко огледа стаята. В единия ъгъл имаше кушетка, постлана с бял чаршаф и одеяло за завиване. М. Грубешлиева, ПИУ, 13. Пред хотел „Балкан“ милиционерът, вместо да глоби един чуждестранен мерцедес за неправилно завиване, го пропусна да мине. Ем. Манов, ПС, 55. Спущаше се по дъсчените стълби, уловен с дясната ръка о подпорката, и на първото завиване винаги се спъваше о един разкривен гвоздей. М. Кремен, СС, 74-75.
◊ До завиване на свят. Разг. Върша нещо много пъти, продължително, докато загубя представа за времето. Ние, мъжете, също нямахме основание да се оплакваме, тъй като през това време можехме необезпокоявани да плющим с картите до завиване на свят. ВН, 1961, бр. 3146, 4. Пред засълзения взор на болния затрептяха ярки червени и зелени кръгове; преплитаха се, сливаха се, гаснеха и припламваха отново до завиване свят. Г. Райчев, Избр. съч. I, 112.
ЗАВЍВАНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от завивам3; виене, вой. Вятър шумял между дърво и приводил в униние; завивания му били прилични на стенания умирающаго или на отчаяни вопли раненаго. С. Радулов, ГМП (превод), 91.