ЗАВЍВКА1 ж. 1. Тъкан, с която човек се покрива, когато лежи или спи. Той дръпна решително завивката и стана тихо, за да не събуди жена си и детето си. Д. Димов, Т, 263. Наблизо даваха под наем всичко необходимо: и палатки по за няколко дни, и леки завивки. Т. Кюранов, АП, 66. Болната скръсти двете си ръце над завивката, поклати леко глава, въздъхна продължително. К. Петканов, ЗлЗ, 266. Най-големият родопски „салтанат“ обаче си остава киченото халище. Грейнало в ясночервените си багри, пухкаво и топло, то е празнична постеля и завивка. Н. Хайтов, ШГ, 107. ● Обр. По клоните, по навеяните купове листа и по изсъхналите бурени край пътя се бе натрупал един пръст мокър сняг. Но земята все още беше топла и не задържаше бялата завивка. П. Бобев, ЗП, 79.
2. Остар. Книж. Обвивка. Кристалинът [на окото] е една двоеизпъкнала леща. Тая леща е обвита с една прозирна мембрана, наречена завивка на кристалина. Ч, 1871, бр. 24, 751. Вчера е тържествено предаден князу Александру орден Меджие най-високаго степена и султанска диплома чрез Хасан паша, кой е яздил на коня в своя униформа облечен, и орден в богата завивка в дясната ръка носил. Бълг., СбПер. п II, 2-3.
ЗАВЍВКА2 ж. Спец. Извивка. Черупката на охлювите бива ляво или дясно завита. Ако завивките на черупката, гледани от върха, вървят по посока на часовниковата стрелка, черупката е дясно завита. В. Кънева-Абаджиева, ЧМ, 21. При някои специални кожухарски кожи като например астрагана от значение са къдравините (завивките), т.е. „моарето“, на вълната. Я. Басан и др., ТКП, 17. От изкусната завивка на р. Янтра се разделя града на четири полуострова и два провлака. Хр. Даалиев, ТИА, 169.