ЗА̀ВИД, мн. няма, ж. и м. Диал. Завист. Три са рани, що сърце ми тровят; / първа рана е любов неверна, / втора рана дружба лицемерна, / трета рана е пъкълский завид. П. Р. Славейков, Г, 1866, бр. 5, 88.
