ЗАВЍДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който с качествата си буди желание да бъде притежаван или постигнат, който е за завиждане; много добър. Един общ порив към деятелност и напредък из всички области на народния живот подигна измъчената страна до едно завидно благосъстояние. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 49. Нашите училища бяха достигнали една завидна висота. Прострели се по градове и села, те изработваха кадъра на Възраждането. Г. Бакалов, Избр. пр, 251. Талант, завидна сръчност и дарба на голям организатор проявява Войников като създател на първата българска театрална трупа. Г. Константинов, ПР, 11. А можехме, родино свидна, / ний можехме с докраен жар / да водим бой – съдба завидна – / край твоя свят олтар. П. К. Яворов, Съч. I, 60. Завиден успех. Завидна решителност. Завидно положение. Завидна слава.
2. Диал. Завистлив. Сега той гледаше със завидно око на всички, що оряха и копаеха по градините си, и още повече се въсеше на баща си, който със своята старческа упоритост стана причина да се отдели от своите ниви и градини, от своето родно село. Ц. Церковски, Съч. III, 125.