ЗАВЍДЯ1. Вж. завиждам.
ЗАВЍДЯ2, -иш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. завидя̀л, -а, -о, мн. завидèли, св., прех. Остар. и диал. Започна да виждам, да забелязвам. – Одисей завидял вече отдале горите на остров Схерия, най-близката цел на своето пътуване. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 108. Като завидяха дима от запаления стан и съгледаха, че корабите изчезнали, троените радостни са затекоха към гръцкия стан. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 90.
ЗАВЍДЯ СЕ св., непрех. Остар. и диал. Почна да се виждам, да се забелязвам отдалеч (Н. Геров, РБЯ).