ЗАВЍЖДАМ, -аш, несв.; завѝдя, -иш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. завидя̀л, -а, -о, мн. завидèли, св., непрех. 1. Изпитвам завист. Ананий е суетен и тщеславен човек, завижда тайно на Никола и се мъчи да му подражава. Й. Йовков, Разк. I, 38. И наистина, той се грижи за овощията во своята градина, и те дават плодове, за които мързеливите му завиждат и мъмрят против него. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 30. Изпитваше той и един постоянен страх да не би да ѝ се случи нещо, да не би някой зъл дух да завиди на щастието му. Д. Талев, И, 306. Светлолица хубавица / с него там живее / и запряна тя горкана / тъжи и линее. / Зъл магесник прокобесник / пази и завижда, / сяда-става, не остава: / слънце я не вижда! П. К. Яворов, Съч. I, 9. Черна им честта горките, / черна веда ги подслуша, / подслуша, та им завиде. / На зло ги око мернала. / Сторила да ги погуби. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 937.
2. Разг. Изразявам одобрение, възхищение от това, което някой притежава или е постигнал. – Блазе ви, Иване! Завиждам ви! Я в какви места живеете, каква красота, какъв въздух. Й. Йовков, ПГ, 16. – Ах, да бях на твоите години... Завиждам ти, княже. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 87. Но Фут извика изведнаж: – Ето пределът на Земята. Прощавай, Ян Бибиян, завиждам на смелостта ти. Елин Пелин, ЯБЛ, 48. С една точност, на която биха завидели всички пословични англичани, той влизаше и излизаше от канцеларията. Г. Караславов, Избр. съч. II, 327. Виж го куция му дявол каква хубава работа свършил! Просто да му завидиш... Ив. Гайдаров, ДЧ, 27.