ЗАВЍЖДАНЕ ср. Отгл. същ. от завиждам. Тя е способно момиче. Видна е... На Монка коя не ѝ завижда? За завиждане е. Б. Болгар, Б, 44-45. Ранените се изпращат с тайна завист. Мъртвите – току-речи и те са за завиждане. Л. Стоянов, Х, 17. Техният живот сега е още по-честит и пò за завиждане. Т. Влайков, Д, 1891, кн. 2, 75. Мор, мане, мор, мила мане! / Носих го, мане, топих го, / че ми венчето улетя / от моминско завиждане, / от ергенско въздишане. Нар. пес., СбГЯ, 159.