ЗАВИЛНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; завилнèя, -èеш, мин. св. завилня̀х, прич. мин. св. деят. завилня̀л, -а, -о, мн. завилнèли, св., непрех. Започвам да вилнея. Вятърът се усили, завилня над равнината като бесен. Ст. Марков, ДБ, 22. Страшна епидемия завилня из областта и мореше де когото хване. Δ Из страната завилняха терористични групи. Δ Ужасно нервна жена е и когато завилнее, не можеш да я укротиш с нищо.