ЗАВЍНТВАМ, -аш, несв.; завѝнтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Завъртам, затягам винт, бурма, гайка или предмет с винтов нарез към друг предмет. Работниците се изкачиха по напречните железа и започнаха да завинтват болтовете. Кл. Цачев, СШ, 135. Успокояваше се, че колата не е счупена, нещо се е разхлабило и той, какъвто е дълъг, тънък и сръчен, ще се провре навсякъде, но ще завинти бурмичките. Ст. Даскалов, ЕС, 10. Той бе завинтил вече бушона, но продължаваше да сглобява. Моторът можеше да тръгне веднага. П. Вежинов, ДВ, 70. Като завинтваше с бързи пръсти машинката с фитила, Ния рече: – Това е газ, майко. С нея гори лампата. Вместо лой. Д. Талев, ПК, 21. завинтвам се, завинтя се страд. Плотът и дъното [на бюфета] се крепят върху напречните тръби, към които се завинтват с по две винтчета от всяка страна. НТМ, 1966, кн. 211-212, 46.