ЗАВЍНТЯМ, -яш, несв. (остар.); завѝнтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Завинтвам. Работници, в небето като птици, / по скели и железен гредоред / коват, завинтят, – ехото отвред / прелита и замира над Марица. Ламар, СГ, 10. завинтям се, завинтя се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)