ЗАВЍРАМ1, -аш, несв.; заврà, -èш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. завря̀л, -а, -о, мн. заврèли, прич. мин. страд. завря̀н, -а, -о, мн. заврèни, св., прех. и с др. същ. с предл. в, под, между. 1. Слагам нещо в или под друго нещо или между други неща; въвирам, мушкам, пъхам. Завирам и аз своята вила под сеното, правя усилие, та я вдигам. Т. Влайков, Пр I, 283. Часове наред Илия Саваков се въртя из стаята си, лягаше, ставаше и пак лягаше, като завираше глава между възглавниците и се мъчеше да отклони мисълта си по други неща. Д. Ангелов, ЖС, 265. И той завираше ръка в зърното, и премяташе в шепата си. П. Спасов, ХлХ, 88. Тя се наведе, завря лицето си в шубата му и отново се разплака едва сдържано и беззвучно. К. Калчев, ЖП, 25. На вратата из тъмнината на воденицата излезе и застана Севда. Като я видяха, кучетата се втурнаха към нея и завряха глава в престилката ѝ. А. Дончев, ВР, 27.
2. Разг. Пренебр. Грубо доближавам нещо непосредствено до някого или грубо подавам нещо на някого. Поднесе му печатна декларация, завря му мастилото в ръцете и посочи с пръст: – Е тука ще подпишеш. Ст. Даскалов, ЕС, 53. За наздравица завираше чашата под носа ми.
ЗАВЍРАМ СЕ несв.; заврà се св., непрех. 1. С предл. в, под, между. Пъхам се, мушкам се някъде. Момченца и момиченца от предучилищна възраст тичаха по пътеките, завираха се между масите, гонеха се по дансинга и изобщо добре се забавляваха. Тарас, СГ, 49. – Що не се заврем в някоя купа сено да се наспим като хората. П. Вежинов, ЗН, 139. Прибра се у дома, без да го усети някой. Завря се под топлата завивка и заспа спокойно. Кр. Григоров, ОНУ, 170. Детето се развика, разбута децата, погнаха го, то се шмугна в столовата и се завря чак под масата. Ст. Даскалов, ЕС, 351.
2. Разг. Обикн. с предл. в, по. Крия се, спотайвам се. – Иди напой воловете, че цъкнаха сиромашките за водица. – Защо караш мене да им поя воловете? – разсърди се Казълбаша. – Димитър и Ангел къде са се заврели? Г. Караславов, С, 49. Нямаше живот в селото. Скучно и неинтересно минаваха дните. Жените, разскубани, кирливи, боси, с нечисти крака, се завираха по къщите като кукумявки. Елин Пелин, Съч. IV, 271.
3. Прен. Разг. Пренебр. Обикн. с предл. в. Намесвам се в някаква работа или в нечии отношения, без да имам право за това и без да ме засяга това лично. Луша: – Какво още казват? Тинка: – Не ми е работа, госпожа Лушке. Аз си зная от майка и от баща: не се завирай в хорските работи. Д. Немиров, В, 43-44.
4. Прен. Разг. Грубо. Обикн. с предл. в, по. Намирам се, стоя, съм на някаква длъжност или място, които са ми крайно неприятни. И той – икономика е завършил. Не е само с едно средно образование. Цял живот ще бъде чиновник, няма да се завира по заводите. В. Райков, ПВ, 29. – Аз почти непрекъснато съм се питал дали пък няма да направя грешка с тая дипломация? За мене ли е подобна работа? Отново да се завра в една канцелария, та ако ще би и в Рим да е тя! О. Василев, Л, 52. – Да не мислиш, че аз ще ида да се завра във фабриката? Д. Кисьов, Щ, 107. Прост народ сме ние. Как ще достигнем другите, като сме се заврели в нашата селска плевня и не излизаме от нея? Д. Талев, ПК, 66.
◊ Завирам / завра в миша дупка някого. Разг.; Завирам / завра в кучи (кучешки) гъз някого. Разг. Грубо. 1. Нахоквам жестоко някого. 2. Отмъщавам на някого, наказвам го, като го поставям в затруднено, безизходно положение и го правя безсилен, безвреден. – Народът е с нас, ония черни души, чорбаджиите, ний тях... в миши дупки ще ги заврем. Й. Йовков, Б, 15. Не се стърпях, от гняв заврях / и в миша дупка го заврях. Кр. Вълков, МОО, 159. Завирам / завра в ъгъла нещо. Разг. Придавам на нещо второстепенно, не много голямо значение или важност. Ако общественият живот е медийният живот – да, културата е завряна в ъгъла, присъства като хроника, ако въобще присъства. Пол., 2007, бр. 158 [еа]. Завирам / завра под носа на някого нещо. Разг. Пренебр. Съвсем отблизо показвам на някого нещо (обикн. документ) като доказателство за правотата, истинността на нещо. – Той взе от етажерката една връзка с документи, намери Станкуловата разписка и я завря под носа на Малеев. Ст. Марков, ДБ, 277. Завирам се / завра се в миша дупка. Разг. Скривам се някъде на съвсем тайно място. – Кой ще ти дойде? В миша дупка са се заврели хората. Снощи не чу ли? Разграбиха Долната чаршия. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 189. Завирам се / завра се на вълка в устата. Разг. Постъпвам така, че сам се излагам на голяма опасност, която идва от страна на някого. „Ама ахмак излязох. Сам се насадих на пачи яйца, никой сега не ми е виновен. Кой ме бие по главата сам да се завирам на вълка в устата. Нека да ме убият на фронта.“ В. Нешков, Н, 156. Завирам се / завра се под кожата на някого. Разг. Неодобр. Умишлено повлиявам на някого да постъпва, да действа по моята воля и в мой интерес, да ме слуша във всичко. Те идваха да го видят и благодарение на тоя досег с тях в Петко укрепваше вярата, че Стубел ще събори от здравия си гръб малцината лъжци и насилници, които са се заврели под кожата му и крият тъмните си души зад свещени идеали. Ст. Даскалов, СЛ, 546. Завирам се / завра се под носа на някого. Разг. Отивам много близо до някого, за да ме види; натрапвам се на вниманието на някого. А знаете ли вие, господине, какво най-много трябва? (Той захвърли писалката, тръгна бързо-бързо към господина и се завря под носа му). Трябва българинът еднъж завинаги да се научи на ред. Д. Калфов, Избр. разк., 16. Завирам си / завра си гагата някъде. Разг. Неодобр. Меся се, намесвам се там, където не трябва или проявявам неоправдан, ненужен интерес към нещо. По смутеното ѝ лице те разбраха, че отново се е опитвала да подслушва. – Ей че си лошо момиче! – не се стърпя Коста. – Току си завираш гагата дето не ти е работа! П. Вежинов, СО, 40-41. – Женски разправии! – каза тя и потри пламналите си бузи. – Тя да не си завира гагата кулашка дето не ѝ е работа! Ст. Даскалов, СЛ, 175. Завирам си / завра си носа някъде. Разг. Неодобр. Меся се, намесвам се там, където не трябва или проявявам неоправдан, ненужен интерес към нещо. Ако се съберем всички и поведем народа, и вътрешно ще сме силни, и външно ще ни уважават, и няма много-много да си завират носа в нашите домашни работи. В. Геновска, СГ, 257.
ЗАВЍРАМ2, -аш, несв.; завря̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. завря̀л, -а, -о, мн. заврèли, св., непрех. 1. Започвам да вря, да кипя; възвирам. Чуваше се как водата завира и шушне изтънко и проточено, като че пее. Й. Йовков, ЧКГ, 155. Наряза на късчета тлъстото рехаво месо и го тури да ври в тенджерата. Докато чорбата завираше, той извади писмото от джоба на сетрето и го прочете. Ем. Станев, ИК I и II, 171-172. Чайникът завря на примуса. М. Грубешлиева, ПИУ, 260.
2. Диал. За вино – започвам да кипя (Н. Геров, РБЯ).
ЗАВЍРАМ3, -аш, несв.; завря̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. завря̀л, -а, -о, мн. заврèли, св., непрех. Разг. Премного се сгорещявам и изпотявам. Вчера беше много горещо, а аз бях и с плътна блуза, та заврях.