ЗАВИРÈЯ, -èеш, мин. св. завиря̀х, прич. мин. св. деят. завиря̀л, -а, -о, мн. завирèли, св., непрех. Започна да вирея. По бряста пъпки профърчаха, нова / и млада шумица развесели го. / И брястът завиря, зазелени са, / с премяна пролетна се бързо киче. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 111.