ЗА̀ВИСТ, -ттà, мн. (рядко) -и, ж. Много силно чувство на недоволство, яд, злоба към нечии успехи, благополучие или положителни качества. Неговото лакомо око гледаше със завист всеки по-хубав имот. Елин Пелин, Съч. III, 111. Първата негова работа беше да погледне към горната воденица, и като видя, че там стояха разпрегнати коля, а при него нямаше никой, завистта заяде сърцето му като змия. Й. Йовков, СЛ, 96. Той притежаваше благородството да се радва на чуждите успехи без завист, без престореност, чистосърдечно. А. Каралийчев, С, 271. И полека-лека, неусетно и за самата Наца, в сърцето ѝ се промъкна лошо чувство на завист, на омраза към хубавото и пълничко бебе. М. Грубешлиева, ПП, 99. Но река ли да предпочета един болярски род пред други, мирът в царството се заплашва от зависти и раздори... Ив. Вазов, Съч. ХХ, 23.