ЗАВИСТЛЍВЕЦ, мн. -вци, м. Завистник. – Завистливците ще слушате вие. Уволнявате ме, да турите тоя, дето го е яд, че печеля много. Ст. Даскалов, ЕС, 76. „Завистливци – разсъждаваше Николай. – Не им стига, че нося машина, че с това отрядът печели, отгоре се и сърдят. Завистливци!“ П. Проданов, С, 97-98.