ЗАВЍСТНИЦА ж. Жена, която завижда; завистничка. Свекървата е завистница, некаилна, че е изгубила в полза на снаха си влияние над своя син. Б. Ангелов, ЛС, 67. Но интригите на нейните завистници и неприятелки докарали, че пашата вече в по-старите си години изстинал към нея и си зел за жена млада черкезкиня на шестнайсет години. Св. Миларов, СЦТ, 71.


Източник: Речник на българския език (онлайн)