ЗАВЍСТНИЧКА ж. Завистница. – Тя е способно момиче. Не каква да е. Гледа си работата. Видна е. Че може някоя от нашите нарочно да е тикнала четката в нейната машина! Така я. Знаем си се. Завистнички сме. На Монка коя не ѝ завижда? Б. Болгар, Б, 44.


Източник: Речник на българския език (онлайн)