ЗАВИСТЧЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Простонар. Завистник, завистливец. – Мир вече, жено. Недей слушай кой какво ти приказва. Завистчии има много по света. Кр. Григоров, Р, 113.


Източник: Речник на българския език (онлайн)