ЗАВЍСЯ, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. 1. С предл. от. Намирам се в зависимост, в подчинено положение по отношение на някого или на нещо. Аз мислех да взема участие в съдбата му и да му помогна, като видя лицата, от които зависеше положението му. Ив. Вазов, Съч. Х, 125. Живеем в определен отрязък от времето и когато се опитваме да намерим мястото си в тоя отрязък, не разбираме понякога, че зависим от него. Ем. Манов, ПС, 32-33. Софийски градоначалник зависи направо от министерството, а градските началници са подчинени на надлежните окръжни управители. А „България“, 68.
2. Изпитвам психическа или физическа потребност от някакво вещество, обикн. алкохол, цигари, наркотици, някои лекарства или от определени действия – хазарт, секс, шопинг и под., поради привикване. Технологиите, поставени в услуга на хората, стимулират импулсивността им, но тя може да се трансформира и в истинска паника, твърдят учените. Най-засегнати са младите хора, които са превърнали мобилните си телефони в дрога, от която зависят напълно. Д, 2008, бр. 100 [еа].
3. Обусловен съм от нещо или от някого, от някакви обстоятелства, причини или от мнението, решението на някого. – Във всяка жива твар е вложен инстинктът за самосъхранение. Той се проявява като страх или като смелост, зависи от обстоятелствата. Елин Пелин, Съч. I, 185. – От вашата преценка зависи изходът на делото. – Разбирам – хладно отговори Борис. – Но аз трябва да мисля и за собствените си интереси. Д. Димов, Т, 123. – Ще оживее ли?... Сега от вас зависи! – кимнах аз. Не трябва да го водите със себе си! П. Вежинов, НС, 23.
4. Само 3 л. ед. Обикн. като вмет. дума. За неопределен отговор – съобразно, според обстоятелствата; не се знае. – Като станеш като него и ти толкова ще зависиш. Животът те учи – философски му отвърна Семо. – Зависи – сряза го Тинчо. П. Проданов, С, 132. След колко време настъпва смъртта, когато човек се отрови? Зависи. Има най-различни отрови. М. Марчевски, ОТ, 82. – И какво? – пита ме началникът. – Поправяш ли тези пътеки? – Зависи – казвам, има такива, дето... Заспала работа – заминала! Виж, ако става за нещо – да! Ако има я водица, я сенчица... Н. Хайтов, ДР, 184.
ЗАВИСЯ̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. завися̀л, -а, -о, мн. зависèли, св., непрех. Разг. Започна да вися, да стоя и чакам дълго време някъде, някого или нещо. Както гледам тая опашка, като завися, най-малко час ще откарам, докато купя череши.