ЗАВЍТЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м. За метал, дърво и под. – парче, което е завито, извито като стружка. И вечерта окадената работилница на Зноба се изпразни. Млъкнаха чукчетата, спря длетото, духалото увисна. По пясъчния под се търкаляха едри завитъци сребро, мед и олово. Н. Райнов, КЦ, 130. Широките плоскости на шкафовете се рамкират и украсяват с инкрустации във форма на спирални завитъци. Д. Лалев и др., НМП, 124.