ЗАВЍХРЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от завихря като прил. Техн. Обикн. за струя, поток, електрическо или магнитно поле – който е завит, усукан като вихър. В горелката главното внимание на конструктора е обърнато към смесване на въздушния поток и мазутните капки. За тази цел въздухът, във вид на завихрени струи, се подава към мазутната струя на две места. К. Дойчев, МП (превод), 731. Инжектиране на въздух във формата може да се получи при завихрена струя или при незапълнена леякова система. Л. Калев, ВТЛ, 164.