ЗАВЍХРЯМ, -яш, несв.; завѝхря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Техн. Обикн. за струя, поток, електрическо или магнитно поле – образувам вихър. Следва, че при трансформаторите, които редуцират скоростта на въртене, направляващият апарат независимо дали е вътрешен, или външен увеличава скоростния момент (завихря потока). Д. Вълков, Х, 272. завихрям се, завихря се страд. Тук [при предкамерните дизели] не е нужно да се завихря въздухът в цилиндъра. К. Славомиров, Т, 470.
ЗАВЍХРЯМ СЕ несв.; завѝхря се св., непрех. Техн. Обикн. за струя, поток, електрическо или магнитно поле – завъртам се като вихър. При движението на самолета по повърхността на крилото му се образува въздушен граничен слой. Той се откъсва от повърхността, завихря се и рязко влошава ефективността на крилото. НТМ, 1967, кн. 4, 7.