ЗАВЍХРЯНЕ, мн. -ия, ср. Техн. Отгл. същ. от завихрям и от завихрям се. Изследователят успя да открие, че тялото на делфина при плуването си по някакъв начин унищожава завихрянето на водата и просто се провира между водните слоеве. Ц. Цанев и др., ЧП, 67. Поради криволиченето на пролива, изобилието на завои, носове и заливи, повърхностното течение добива много сложна структура. На места до брега се образуват завихряния и обратни течения. Д. Богданов, ТА, 9.


Източник: Речник на българския език (онлайн)