ЗАВЛАДÈТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Завоевател. В Рим жените бяха добре възпитани, свободолюбиви и добродетелни, заради това римлянете станаха обладатели, завладетели на целия свят. Ступ., 1875, бр. 5, 38. Наследството на великия оний завладетел Атила раздроби ся на много части. Г. Кръстевич, ИБ, 411-412.