ЗАВЛАДЯ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от завладявам2 и от завладявам се. В него [писмото] Ботев явяваше накратко завладяването на парахода. Ив. Вазов, Съч. VII, 168. – Ако ние не завладеем Балкана, не можем да мислим за завладяване на селищата. Х. Русев, ПС, 128.