ЗАВЛАДЯ̀ВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от завладявам2 (във 2 и 3 знач.) като прил. Който силно привлича, пленява, предизвиква възхищение; обаятелен, очарователен, чаровен, пленителен, пленяващ, покоряващ. От високоговорителя се лее завладяваща, пулсираща мелодия. Д. Филипов, З, 28. Да, който се докоснеше тогава до Гео Милев, не можеше да не почувства огъня, излъчващ се от тази необуздана, воюваща, дразнеща и завладяваща личност. Т. Генов, ДОД, 55.