ЗАВЛА̀ЧВАМ, -аш, несв.; завлàча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Започвам да влача, да движа нещо или някого, като го мъкна, тътря. През сън дочу, че се отвори вратата и някой завлачи краката си по пода. М. Яворски, ХСП, 118. Попадията взе изпразненото шише и бавно тръгна към стълбището, като завлачи чехлите. Т. Харманджиев, КЕД, 57. – Отиде, викам си, хубавата булчица! – и се метнах в мътната, да я спасявам. Че като ни запреваля тая вода, каращисана с камъне и дърва, завлачи ни, замачка ни. Н. Хайтов, ШГ, 90.
2. Диал. Започвам да разчепквам (вълна и под.). Вечерта сички момичета запрели, завлачили, запели, коя каквато песеня знаяла. СбНУ V, 199. завлачвам се, завлача се страд.
ЗАВЛА̀ЧВАМ СЕ несв.; завлàча се св., непрех. Започвам да се влача. Завлачил се е с нас от сутринта.