ЗАВЛЍЗАМ, -аш, св., непрех. Започна да влизам някъде. Излезлите навън майстори се спогледнаха. Посъветваха се нещо, после завлизаха, излизаха, чукаха, правиха, но нищо не помогна. Г. Белев, ПЕМ, 124.


Източник: Речник на българския език (онлайн)