ЗАВОЕВА̀ВАМ, -аш, несв.; завоèвам, -аш, св., прех. Остар. Завоювам. Рим, силен поради единството на господарственото си устройство, завоева цял свят. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 13. Когато онай страшний греком болгарский цар Крум в лято господне 811 завоева Адриянопол, между другите пленници беше и той, Василий. Хр. Павлович, Ц, 75. Тя се вслушваше с наслада в комплиментите, хубавица, тя ламтеше да пленява, да завоева вниманията и сърцата. Ив. Вазов, Н, 66. завоевавам се, завоевам се страд.