ЗАВОЕВА̀НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Превземане, завладяване с бой, с война. В Родопите е написана една от най-тъжните страници на нашата история, след турското завоевание. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 67. От Цариград Нелидов съобщаваше, че ако Русия направи опит да вземе княжеството чрез революция, турската войска ще навлезе в Източна Румелия. Без съмнение, една политика на завоевание от страна на русите щеше да срещне сериозен отпор и от великите сили. С. Радев, ССБ I, 118.
2. Прен. Успех, достижение, постигнати с много усилия, с упорит труд, борба. Някъде бяха станали революции, съдбоносни преврати, свободният човешки дух отбелязваше епохални завоевания. Д. Талев, ЖС, 189-190. И за по-малко от половин век химията направи огромни завоевания, каквито хилядолетията не помнят. Б. Илиева, КХСН, 53.