ЗАВОЕВА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Човек, който завоюва, покорява чужди земи; поробител. Разрушителната ръка на завоевателите и навремето са помели древните замъци, църкви и палати. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 5. Завоевателите пропъдили най-напред хората. Разсипали къщите, хвърлили във водата мостовете. С. Северняк, ВДС, 30. – Не знам дали сте чули: тази година излезе в Париж нова книга върху завоевателя на класическия мир – Александър Македонски. А. Страшимиров, Съч. V, 147. Оттук те са господствували над долините, населени с роби – мизи и траки, – превити над прекрасната земя под всевластния меч на завоевателя римлянин. З. Сребров, Избр. разк., 184.
2. Прен. Разг. Мъж, който завоюва, покорява, завладява жените. И любовта свети в сърцето му като огромна звезда. Тя е най-голямото нещо, което Фосколо, като човек, е създал. Завоевател на сърца, завоевател чрез величието на своя дух – защото неговият външен лик е бил отминат от красота. ЛН, 1928, бр. 21, 2.