ЗАВОЕВА̀ТЕЛКА ж. 1. Жена завоевател (в 1 знач.). Клиническите надписи на скалата край езерото Ван, които арменците не могли да четат, дали материали за нови басни, а именно, че тук била дошла като завоевателка Семирамида и основала край езерото град Семирамокерта. Н. Владикин, ИДТ, 79. ● Държава, която завоюва чужди територии. Той [Самуил] сполучил чрез своята многогодишна и упорита борба с Василия II да възпитае и развие своя народ в духа на свободата и да вдъхне в него силна омраза към безпощадната и жестока завоевателка на България – Византия и към всичко византийско. В. Златарски, ИБД I, 743.
2. Прен. Разг. Жена, която завоюва, покорява, завладява мъжете. Женските фантазии са по-скоро от типа любовна история – преливат от еротика в различни оттенъци и чувства. Героинята е различна: веднъж е страстна завоевателка, друг път – покорна жертва. Б, 2007, бр. 1 [еа].