ЗАВÒЖДАМ, -аш, несв.; завòдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Завеждам. – Сега Кита го завожда у майчини си на госте. Т. Влайков, Съч. II, 9. Улицата се свършваше до Великовия кладенец, отдето друга улица завождаше към мегданя. Ив. Вазов, Съч. VIII, 84. Стоян се качи на конче, / та при овчаре отиде, / .. / Па ги поведе млад Стоян, / та си ги дома завожда. Нар. пес., СбНУ ХIV, 71. завождам се, заводя се страд.