ЗАВÒЙЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от завой (в 1 и 2 знач.). Неусетно изпреварих другарите си – бях налучкал някаква пътечка. На едно завойче изневиделица се озовах лице срещу лице с войник от нашия тогавашен окупационен корпус. Д. Жотев, ПМИ, 113. Седях вече на камъка и чаках, когато той се показа зад дърветата на последното завойче. Л. Александрова, ИЕЩ, 298.