ЗАВÒР м. Остар. и диал. Клин, лост, къса греда, с която вратата е захваната за стената. И я [вратата] блъсна силно. Вратата на маазата ся вдаде и изскриптя на заворите си. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 14.
