ЗА̀ВРАГА. Диал. 1. Нареч. Напразно (Н. Геров, РБЯ).
2. Като вмет. дума. За изразяване на раздразнение, досада или възхищение, удивление; дявол да го вземе, за бога. Швейцер (води го при трупа): – Скришома искаше да те убие. Моор: – Това не си направил ти, Швейцере. Швейцер: – Бога ми! Аз го съм наистина направил, и то, заврага, не е най-лоша работа в живота ми. Н. Бончев, Р (превод), 93.