ЗАВРЪНГА̀ЧКА ж. Диал. Заврънкулка. – Гледаме там разни щипки и гумени въжета, пулим се и няма кой да ни упъти. Заинати се, агрегатът му с агрегат, и не ще. Свако Денчо ме погледна въпросително, в смисъл – не разбираш ли от тези заврънгачки. И аз го погледнах в смисъл, че не разбирам гък от тези заврънгачки. Г. Краев, Ч, 201-202. Ако би са намерил някой любопитен, който да би бележал сичко, що са е изхарчило и прахосало за вятъра по тези сватби, то секи би останал смаян. Можете ли си помисли колко са е похарчило само за ядене и пиене, а пък за дрехи и други заврънгачки не питай! Ступ., 1875, бр. 9-10, 66.


Източник: Речник на българския език (онлайн)