ЗАВРЪ̀НКВАМ, -аш, несв.; завръ̀нкам, -аш, св., прех. Разг. Започвам да врънкам. – Па нали ме заврънка онова момче: тате, иди виж тая работа, дорде не са я дали на друг, че ще си умра от яд. Г. Краев, Ч, 132.
