ЗАВРЪНКУ̀ЛКА ж. Разг. 1. Драскулка, допълнителна извивка на буква при писане; завъркулка, завъртулка. Не зная дали това не беше нахално от моя страна, но аз два пъти прочетох текста на кратката разписка. И подписах – четливо, скромно, без обичайните за такива случаи заврънкулки. А. Гуляшки, ЗР, 81. Почеркът беше прост, чепат, подписът – две-три заврънкулки и лесно можеше да се наподоби. Х. Русев, ПЗ, 19.

2. Дребен елемент, изписан или резбован за украса на предмет, който изглежда твърде сложен за изработка; завъркулка, завъртулка. Всякой напущаше изложбата със задоволство. Едни се удивляваха на великолепните спални, други на търпението на резбарите, направили толкова заврънкулки върху един малък предмет. Св, 1927, бр. 29, 4. // Дребна извивка, която усложнява външния вид на предмет; завъркулка, завъртулка. Между нейните [на мъглявината Рак] фотографии отдавна привличаха вниманието онези снимки, на които прозира тънкият строеж на мъглявия облак – хаос от вихрови заврънкулки. Р. Багрянова, ТЗ (превод), 132.

3. Дребна част на механизъм, чието предназначение и име обикн. не се знае. По новите стругове има повече заврънкулки, разни усъвършенствания за мързеливците. А. Гуляшки, МТС, 120.


Източник: Речник на българския език (онлайн)