ЗАВРЪ̀ЩАМ, -аш, несв.; завъ̀рна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. завъ̀рнат, св. 1. Прех. Връщам животно в обратната посока или го отбивам встрани, за да бъде в границите на определено място; прибирам. Кравата пощипваше тук-таме по листо или прегоряла тревичка и все налиташе към царевицата. Беше гладна. Цене я завръщаше надолу към къщите, откъдето беше сигурен, че не може да му избяга, и пак залягаше зад боровете. В. Ченков, СНД, 84. Възрастните ни плашеха, че ако добитъкът мине оттатък, румънците ще го отвлекат, някои коне влизаха в неутралната зона и ние тичахме да ги завърнем, като се пазехме да не стъпим в румънско. И. Петров, СЗ, 42. Проклет бил човек вуйка ми! / Проклет е, майко, – казвам ти. / Не ща при него да седя, / копилето му да бавя / и крастите да му завръщам. / Яли ги свраки и псета! Хр. Ботев, Съч. І, 1986 [еа].
2. Прех. Връщам, заставям или ставам причина човек да се прибере отново на мястото, откъдето е тръгнал, където е бил. „Я скоро, синко, да вървиш / от църкви да я завърнеш! / Сега си, синко, отиде / със други да се венчее.“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 68. Всеки път, щом той [Хектор] посягаше да полети към вратите / .., / бързий Ахил, изпреварил го, пак го завръщаше / мигом / накъм полето, а сам той държеше страна към / стените. Ас. Разцветников, Избр. пр III (превод), 48. Той привел в добър ред господарствените дела, завърнал мнозина изпъдени. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 343.
3. Прех. Диал. Връщам нещо в обратна посока към изходното му положение. Трябва да видите как северният вятър кара столетни смърчи да му се покланят. Той няма нищо общо с кроткия и нежен южняк с топли устни, който кара напролет шишарките да се пукат. Не е и лекомисленият бърборко, който завръща дима в селските комини и свисти в тарабите като уморено пале. Н. Хайтов, ПП, 89. Надул бузи, вятърът си играеше с облаците. Раздухваше ги като перушинки на всички страни, очистваше небето, а после ги догонваше към морския бряг, завръщаше ги надире. П. Бобев, ГЕ, 71. Дважди лудо слънцето погледне, / дор край синур ралото завърне: / ни е млад Стояну до оране, / нити пък е сгода да се върне. К. Христов, СК, 65. Е добре, днес тая сила, която произвежда трескавиците, ми я познаваме, ми я обладаваме. Не само ми завръщаме нейните удари, нъ още и я правим наша робиня. Ив. Богоров, РПУ, 43.
4. Непрех. Диал. Променям посоката на движението си, променям положението си, като извивам, отбивам встрани; извивам се. Хоро се люшка. Провиква се волно кумецът. Всички пак по него завръщат. П. Тодоров, И I, 110-111.
5. Непрех. Диал. Отбивам се от пътя си, за да отида при някого, да посетя някого; наминавам. До късна есен той не остави път да го не изходи, село, край което не е поминал. Не завърна само към Стърмен. И кога дори му се случеше път, той заобикаляше отдалеч. П. Тодоров, И I, 103. И привечер, завръщайки се пътем / от работа, при Бойка той завърна: / „Чуй, дома чакат съдове“. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 156. Со зори / излезе той – чак вечер се дотътри, / нарязал гръста. Работа го чака, / и хората припират, – ден за ден, / и никой веч при него не завръща. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 158.
6. Прех. Остар. и диал. Извивам, извръщам нещо встрани, настрана. Устните ѝ заиграха от лека усмивка и тя завърна леко глава да я скрие. Елин Пелин, Съч. III, 95. И тъй развалините проектират велик морал изсред картините природни, когато изпъкнат те в пейзажа, напразно завръщаме погледа си другаде: окото си ги дири и се приковава върху им. ХС, 1911, бр. 11, 4. Из очите ми закапват сълзи. Бързо завръщам глава и насочвам замъглен поглед напреде си. Подир малко пак се извръщам. БР, 1943, кн. 6 [еа].
7. Прех. Диал. Обръщам нагоре, като подгъвам и навивам (обикн. ръкави, крачоли); запретвам1, завъртявам2. Дойдеше ли време да меси – хазайката бе в стихията си. Измие се хубаво и завърне снежнобелите ръкави на ризата си чак до над лакти. Кр. Григоров, Р, 139. Беше завърнал крачоли под коленете и пристъпваше бавно из калта, сякаш я месеше. Н. Нинов, ЕШО, 24. Да станеш мари, Милице, / да станеш рано в понеделник, / завърни златни скутове / и шити бели ръкави, / че земи струнка телена, / че отсей брашно варено. Нар. пес., СбНУ XXV, 113.
8. Прен. Прех. Диал. Променям посоката, хода на мислите си, разказа си, като се връщам назад във времето или се отклонявам. Че и другото даскалче, и поп Игнати му тъй говореха. Зер патили, знаят. И оттогава Митко друг стана. Хортува той пак за обща градина, за общинска нива, ама накрая сè завръща приказката си. – Пък както искате вие. Ц. Церковски, Съч. III, 256. Най-младият хъш отново завърна разговора. Ст. Дичев, ЗС, 537.
9. Прен. Непрех. Остар. Променям посоката на развитието си. С идване в Пеща пътят на Петьофи завръща на друга страна. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 134.
10. Прех. Остар. и диал. Предавам някого или нещо обратно на притежателя му; връщам. Папата употребяваше не съвсем законни средства, за да си завърне мнимите правдини над българската черкова. Р. Каролев, УБЧИ, 46. Обричаха и даваха награди на всякий, който уловяше, завърнеше някой побягнал роб. Й. Груев, СП (превод), 162.
11. Прех. Остар. Връщам към живот; спасявам. Такова хубаво детенце, та да го уморят без време!... – Не да го уморят – аз не викам тъй; ами като си е тръгнало, нека си върви там на хубавкото. Защо да му дирят докторе и лекове, та насила да го завърнат? Т. Влайков, БСК I, 506. // Възстановявам нормалното физическо или душевно състояние на някого; свестявам. Шпион: – Дойди и огрей се. Жената: – Немате ли нещо да ме завърнете? Шпион: – Неколко капки от това вино. Хр. Драганович, НБ (превод), 82. В тази минута се притече Бок, нашето куче. Приближи до лежащото тяло на брата ми и почна да лиже кръвта, що течеше от раната му. Туй зрелище ма завърна на себе. Аз подскочих. Ч, 1875, бр. 2, 93-94. завръщам се, завърна се страд.
ЗАВРЪ̀ЩАМ СЕ несв.; завъ̀рна се св., непрех. 1. Идвам или отивам обратно там, където съм бил; връщам се. Белоризи мъже и жени са завръщаха от полска работа, бързаха да се скрият под навесите и проклинаха лятото. Ст. Дичев, ЗС I, 418. Най-после всичко се свърши и войниците се завърнаха в лагера. Й. Йовков, Разк. I, 35. На осмия ден се завърна от Търново момъкът, пратен да види що става там. Ив. Вазов, Съч. XIV, 55. Така както нашите революционери се завръщат от чужбина в родината си, за да бъдат полезни на народа, така и Майстора се завръща в родината да бъде полезен на народа със своето изкуство. Е. Каранфилов, Б III, 77. По печалби тръгна, по гурбет далечен – и да се завърнеш не помисли вече. М. Минева, МП, 24. Да се завърнеш / в бащината къща, / когато вечерта смирено / гасне. Д. Дебелянов, С 1946, 87.
2. Прен. С предл. към, на, при и (остар.) връх. Подновявам интереса си, вниманието си, заниманието си с нещо, което временно съм изоставил; връщам се. Но да се завърнем на общото описание на Италия. С. Бобчев, ПОС (превод), 108. По-подир ний ще са завърнем към изследването на тези чудни предмети [астероидите]. Д. Витанов, НС (превод), 97. Животът става приятен и деятелен тозчас, щом априлското слънце раззелени полетата. Ето прочее що ма прави да са завърна с удоволствие връх любимия предмет на взаимните ни разговори. У, 1871, бр. 1, 75. Наближава и времето отново да се завръщаме към сериозната работа и да открием новия творчески сезон.
3. Обикн. поет. С предл. при. Възобновявам връзката си с някого, с когото съм имал интимни отношения. През живожарищата на позора; / през горестта на сто страдания, / през люта бол и разстояния / на времето завоите опасни извървял – / при тебе се завръщам пак! / – Не съм ли закъснял? П. Пенев, КНО [еа]. Вярвам в химери и гонил миражи, / аз се завръщам при теб уморен. / Всичко сърцето ми ще ти разкаже. / Страшният съд ще си ти и за мен. Ст. Стойчев, МП [еа].
4. Диал. Обръщам се настрана, извивам се; извръщам се. Той се прости с баща си, който лежеше в тъмната кръчма и пъшкаше като ранен. Старецът заклати недоверчиво глава и не отговори нищо. Той се завърна към стената и пак застена. Елин Пелин, Съч. III, 64. Изгледа кротко попа, който се бе завърнал настрана. Т. Харманджиев, КЕД, 58. – Седи на едно място и свири с кавала. Засвири на един глас – овцете се завърнат на една страна, засвири на друг глас – завърнат се на друга. Й. Йовков, Ж 1945, 113. „Стойке, луда млада, / Стойке обърни са, Стойке, завърни са, / Стойке, погледни ни, нещо ще ти кажем.“ Нар. пес., СбНУ XXVII, 311.
5. Диал. Запретвам ръкавите, крачолите си и под.; запретвам се. Та че са, мамо, завърни, / та меси бяло кисяло, / наготви манджи сякакви. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 93.
6. Остар. Свестявам се. Ала ето, по едно време аз сбръчквам челце, кихвам и – бавно отварям очи... – Слава богу, завръща се! – казва тато с облекчено сърце. Т. Влайков, Пр I, 82.